90. БАЛЬО И ЯНКА

Родна китка

Бальо калеска допрати
за Янка мома хубава -
ако му Янка пристане,
калеска да му излеят.
Калеска си е стигнала
до Янкината майчица.
Баща й дава - не дава,
майка й за реч не дава,
че си е Янка едничка
за сина и за дъщеря
и за голяма роднина;
Янка калеска излива,
а майка й я долива;
Янка калеска пак изля
по тия равни дворове
и на калесар зарича:
- Нека си дойде млад Бальо -
азе ще да му пристана!
Калесар се е повърнал
И си на Баля думаше:
- Много ти здраве от Янка;
майка си Янка не дава,
Янка си сама пристава,
сама пристава и дума:
"Нека си дойде млад Бальо
със девет коня хранени,
да качи девет сандъци
със мойте тънки дарове!"
Като чу Бальо таз дума,
не пита баща ни майка,
а си за Янка потегли
със девет коня хранени.
Янка си двори метеше,
като си зачу млад Баля,
тя си на порта излезе,
весела Баля посрещна
и си на Баля думаше:
- Либе ле, Бальо, либе ле,
я стой, почакай на порти,
да приспя татка и мама!
Бальо на порти остана,
Янка си влезе у къщи,
па слезе в нови земници,
наточи вино червено
и върла бистра ракия;
смесила вино с ракия,
опила баща и майка,
опила и ги приспала.
Па влезе в нови горници,
извади девет сандъка
със нейни тънки дарове,
ленени и копринени,
па си повика млад Баля,
та са сандъци изнели
и на коне ги качили.
Тогаз на Янка домиля
за нейни мили дворове,
за нейна мала градинка,
па на градинка думаше:
- Прощавай, мала градинке
и мило мое цветице,
садено неразсаждано,
отсега веке мен няма!
Па са си двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена;
сред гора бистър кладенец.
Бальо на Янка думаше:
- Я хайде, Янке, да слезем,
студна водица да пийнем
и малко да си починем!
Седнали да си починат,
Янки се дрямка додряма,
легнала та позаспала,
а Бальо си се размисли -
повел съм млада невеста,
а не съм още попитал,
ни стари татка, ни майка!
Докат се Янка събуди,
азе ще ида и дойда.
Па яхна конче, отиде,
питал е баща и майка:
- Бива ли, татко и мале,
бива ли да си доведа
Янка за млада невеста?
А те му думат, говорят:
- Доведи, синко, доведи,
Янка е от сой, от корен,
тя е попова дъщеря.
Бальо се назад повърна,
та Янка да си доведе.
А Янка си се събуди,
разгледа Янка, повика -
нийде си няма млад Баля!
Много се Янка уплаши,
жално си милно заплака,
заплака Янка, продума:
- Какво си сторих, направих !
Не питах татка, ни мама,
Баля си верно повярвах -
то било върла измама!
Тогаз си Янка разтвори
до девет кемер-сандъци,
извади тънки дарове
да си гората дарява:
на сяко дръвце и дарче -
дарове не й стигнаха
за едно дърво калинка
и на калинка думаше:
- Калинке, мила какина,
за тебе дарец не сгигна.
Тебе ще дара да даря
моята тънка снажица!
Руса си коса разплете,
на калинка я завърза,
та си се Янка обеси.
Таман се с душа раздели,
ето ти Бальо че иде.
Като я Бальо съгледа,
на тая китна калинка,
бръкна си в куюн джобове,
извади влашко ноженце,
в клето се сърце прободе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.