89. РАДА И НИКОЛА РАТАЙЧЕ

Родна китка

Никола Ради говори:
- Радо ле, либе Радо ле,
ден дойде, Радо, ден дойде,
великден дойде и мина,
ето че иде Гергьовден,
ратаи ще си излязат;
и аз съм, Радо, ратайче
и азе ще си изляза,
ала ми й мило за тебе!
Мило ли й тебе за мене,
каквото мене за тебе?
Рада Николу думаше:
- Мило ми й, мило, Никола,
мило ми й, ала край няма,
че е за майка по мило,
за майка, либе, и татка!
Никола Ради говори:
- Радо ле, мома хубава,
колко си, Радо, глупава -
с тъкмото дете млечниче!
С майка се седи до време,
с либе се седи до гроба;
с баща се дом не събира,
ами се с либе дом бере -
лъжица, Радо, паница!
Ако ти й мило за мене,
ха да ми, Радо, пристанеш!
Рада Николу думаше:
- Чакай ме, чакай. Никола,
дору петлите триж пеят,
дору се зора зазори,
да приспя татка и мама,
да им открадна ключове
от тия тъмни зимници,
от тия маджар-сандъци,
да си назема имане,
колкото може да носим!
Никола Ради думаше:
- Земи си, Радо, сал за теб,
мене ми стига моето,
щото ми даде баща ти,
щото ми плати цената.
И Никола я почакал
доде петлите триж пели,
доде се зора зазори;
приспала татка и мама,
па им открадва ключове,
извади тежко имане,
напълни мешин-дисаги
и със Никола отиде.
Минали поле широко,
настали гора зелена,
никола Ради продума:
- Радо ле, мома хубава,
хубава, ала глупава -
колко се лесно излъга!
Накъде, Радо, отхождаш?
Аз имам жена и деца!
Мома си имам като теб
и сина имам за тебе!
Рада си викна да плаче:
- Боже ли, вишни Господи,
как няма нийде никого
бащино, Боже, майчино,
от тука да ме изведе,
от тая гора зелена,
у дома да ме заведе,
при мойта майка хрисима!
Никола Ради говори:
- Я мълчи, Радо, я мълчи,
аз се със тебе шегувах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.