75. ДЕЛИ-ДИМО И ДЖАН-ЕЛЕНКА

Родна китка

Залибил е Дели-Димо,
Дели-Димо - Джан-Еленка.
Либили се, мамили се
малко-много - три години,
три години и полвина.
Отде зачу момината,
момината стара майка
стара майка и душманка,
тя Еленка си не пуща
ни със моми на хорото,
ни със булки на кладенци,
ни със момци на седенки,
на веденки, на попрелки.
Па се чуди Дели-Димо,
що да стори и направи
да си земе Джан-Еленка.
Изградил е на край село
нова чешма кивгирена
със постави мермерени,
кюнкове й посребрени,
чучури й позлатени.
Свет се сбира да я гледа,
най Еленка не я пуща,
не я пуща нейна мама:
- Седи, Ленке, не отивай,
това ще е на помама,
на помама, на измама!
Пак се чуди Дели-Димо,
що да стори и направи,
дано дойде Джан-Еленка,
дано дойде да я види!
Изградил е насред село,
насред село нова църква:
покривка и кивгирена,
постилка й мермерена,
куните й посребрени,
кандила й позлатени.
Свет се сбира да я гледа
Лена майка пак не пусна:
- Седи, Ленке, не отивай,
това ще е на измама,
на измама, на помама!
Дели-Димо пак се чуди,
що да стори и направи,
дано дойде Джан-Еленка!
Дели-Димо легна мъртъв -
белки сега Ленка дойде!
Джан-Еленка майци дума:
- Мале, мале, мила мале,
не ме пусна на живилка,
ха пусни ме на мъртвилка!
Мама Ленки проговаря:
- Иди, Ленке, накити го!
Та осука до две свещи,
па си влезе у градинка,
та си набра жълто цвете,
жълто цвете, ран-босилек;
пусна коса до земята,
дигна гласи до небето,
па отиде на черкова
да окичи Дели-Дима.
Окичи го, заплака му:
- Димо, Димо, Дели-Димо,
не виде ме на живилка!
Виж ме сега на мъртвилка!
Дели-Димо проговаря:
- Ой попове и дякони,
не ми пейте на мъртвилка,
а запейте на вевнчилка,
да венчайте Дели-Дима,
Дели-Дима с Джан-Еленка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.