|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
68. ГОРЯНИНЕ, ТИХИ ВЕТРЕ!
Родна китка
Я повей ми, горянине,
горянине, тихи ветре,
да развееш коню грива,
коню грива, момку перчим,
че ще далек да пътува -
в горна земя каменита,
да си търси по прилика
девойчица хубавица,
хубавица с чисто сърце,
що другиго не либила,
не либила, не познала,
ни другиму цвете дала.
И ако му Бог помогне
да намери вярно либе,
теб ще стори мил побратим,
да му вееш сяка заран
сяка заран, сяка вечер,
кога става, кога ляга,
ти да си му верен другар -
да му люба вярна бъде!
Че он благо доста има,
нело другар верен няма:
ни майчица, ни бащица,
нито братец, ни сестрица!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|