57. ПРЪСТЕН - ПОЛОВИН ВЕНЧАВКА

Родна китка

Запряло се слънце на небото
да погледа два млади юнака,
двама братя, два млади близнака,
как се бият, а се не познават,
как се бият на Косово-поле,
как се бият за добра девойка.
Един беше Стамен добър юнак,
а другият - Кара-бан Станоя.
Стамен каже: - Моя е момата!
А Станоя: - Не твоя, а моя!
Слушай, юнак, право да ти кажа -
тя от мене гердан тежък носи,
гердан носи три върви жълтици!
Стамен каже: - Не твоя, моя е!
С мене си е пръстен променила,
а на пръстен - име написано:
"Стаменова млада годеница".
Па се бият, па се не познават,
та се били тъкмо девет дена,
денем, нощем хич се не отделят.
До колена в кърви потънали,
а не смее никой да ги съди,
нито смее, нито пък умее.
Съжали ги Господ от небето,
та изпрати ангел на земята:
- Ей, ангелче, мое апостолче,
я спусни се от небе високо
и слезни си долу на земята,
на земята, на Косово-поле,
та разтърви два брата близнака.
Ойде ангел на Косово-поле,
па се стори момче непознато
и си дума на двама юнаци:
- Я слушайте, два храбри юнака,
я слушайте, два брата близнака!
Я кажете, защо се трошите?
А Стамен му тихом отговаря:
- Защо да сме два брата близнака?
А момче им тихом-лихом дума:
- Питайте се, кой къде е ходил,
де е ходил, какво е работил,
и до дека е земя обишел?
Питали се и се се разбрали,
че са братя от едничка майка,
че са братя, два млади близнаци!
Ала пак се двамата не пущат,
пак се държат, пак се не отделят.
Станой каже: - Моя е момата,
тя от мене гердан тежък носи,
гердан носи три върви жьлтици -
отиде ми сичкото имане!
Аз прощавам, сърце не прощава!
Стамен каже: - Не е твоя, а моя,
с мене си е пръстен променила,
променила и дума казала:
"Между назе да няма раздяла!"
Проговори момче непознато:
- Мене Господ от небо е пратил
да ви кажа, че сте родни братя:
брат за брата бива да печали,
брат на брата бива да подари,
а он после да му го повърне,
или може хич да го не върне,
добро братство връщане не иска;
герданът се и подарък дава,
на жив човек имане не стига -
пръстенът е половин венчавка! -
Момата се на Стамен паднала,
па си отвел гиздава девойка,
а Станоя девер му е станал,
па правили свадба три недели
и фанали братски да живеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.