49. СТОЯН ВОЙВОДА - СИРОМАШКИ ЗАКРИЛНИК

Родна китка

Имала майка, гледала
едного сина Стояна -
за сина и за дъщеря.
Кришом го майка хранила,
хранила и отгледала,
та расте Стоян, порасте
на осемнайсет години;
чуди се майка, мае се,
накъде да го проводи
печала да й печали!
Че си й казват хората:
който си иде на Влашко,
той иде и не дохожда;
на Стамбол да го проводи -
на Стамбол мори зла чума,
най го с юнаци проводи.
Па стана Стоян, отиде:
първа година - хайдутин,
втора година - байрактар,
трета година - войвода!
Ходили девет години,
а нищо не спечелили.
Стоян дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
девет години как ходим
по тия пусти балкане -
нищо печалба нямахме!
Я хайде секи у тях си,
дано се среша оправи!
И дружина го послуша:
секи у тях си отиде,
и Стоян дома отиде,
а майка му го питаше:
- Като си, синко, походи,
походи девет години,
де ти е, мама, печалба,
та майка да те погоди,
погоди майка, ожени,
отмена да си намери!
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
никаква кяра нямахме!
А майка си му думаше:
- Я слушай синко, Стояне,
майка ти да те научи:
продай си пушка бойлия,
продай си сабя френгия,
продай си чифте пищове,
продай си рухо войводско,
та купи брези биволе,
па иди, синко, разори
бащини черни угаре,
посей си бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Стоян майка си послуша,
отиде Стоян да оре
бащини черни угари;
захвана бразда голяма,
една си бразда изкара,
изкара Стоян повтори,
кога третата захвана,
закачи казан имане;
извади казан имане
и го майци си занесе,
а майка си му думаше:
- Иди си, синко, пак ори,
ори си черни угари,
и сей си бяла пшеница,
хората да се не сетат.
Стоян майка си послуша.
Изора черни угари,
посея бяла пшеница
и берекетен кукуруз;
даде го Господ, та стана,
стана си бяла пшеница
и берекетен кукуруз;
направи Стоян, направи,
направи нови хамбари,
насипа бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Кога догодина пак сея,
зимата беше кишовна,
лятото беше сухотно,
не можа нищо да стане.
Стоян отвори хамбари:
на сиромаси харизва,
на земледелци заимва,
на чорбаджии продава -
паница - една жълтица!
Чорбаджиите станаха,
та отидоха при царя,
и си на царя думаха;
- Царю ле, господарю ле,
имаме Стоян хайдутин,
донесе много имане,
направи кули високи!
Царят джелате проводи,
та са Стояна хванали.
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като си ида при царя,
какво да си му прикажа?
- Синко Стояне, Стояне,
сичко му, синко, прикажи -
пред царя лъжа не бива!
Кога при царя отиде,
Стоян на царя приказа:
- Царю ле, господарю ле,
истина, царю, походих,
походих девет години,
ни девет пари не добих,
па си се дома завърнах.
И майка си ме научи,
да продам пушка бойлия,
да продам сабя френгия,
да продам рухо войводско,
да купя брези биволе,
да ида, царю, да ора
бащини черни угаре.
Азе си майка послушах,
отидох, царю, да ора,
захванах бразда голяма,
една си бразда изкарах,
захванах бразда и друга,
кога си, царю, потретих,
закачих казан с имане;
воля ти, царю, земи го,
воля ти, царю, прости го,
пред тебе лъжа не бива!
Орах си, царю и сеях;
даде го Господ та стана;
направих нови хамбари,
насипах бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
На догодина пак сеях,
ала се нищо не роди:
зимата беше кишовна,
лятото беше сухотно -
не можа нищо да стане.
Азе си, царю, отворих,
отворих нови хамбари -
на сиромаси раздавах,
на земледелци заимах,
на чорбаджии продавах -
паничка една жълтичка!
Царят се тогаз обрадва
и на Стояна думаше:
- Просто да ти е имане,
че си на бедни харизвал,
на земледелии заемал,
на чорбаджии продавал,
та си ми рая избавил!
Царят му още придаде
и го назаде изпрати
със царски верни гавази.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.