|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
48. СТОЯН ВОЙВОДА
Родна китка
Събрал е Стоян дружина
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина;
вяра и клетва сториха:
"Който се болен разболи,
поредом да го гледаме,
на ръце да го носим!"
Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян млада войвода,
на ръце са го носили
до цели четир месеца,
та на дружина омръзна
и си Ивану думаха:
- Стоянов братец, Иване,
хатър да не ти остане -
батя ти ще да оставим,
че на дружина омръзна
на ръце да го носим.
Иван дружини думаше
и милно им се молеше:
- Дружино вярна, сговорна,
недейте батя оставя
по тия пусти планини,
а да го синца занесем
до наш'те ниви и ливади,
до Карнобатска кория
имаме нива сеяна
с хубава жълта пшеница -
ще дойдат нива да жънат
и ще си батя намерят.
Па си Стояна занеле
до Карнобатски бранища;
на край го нива сложиха
и се със него простиха;
а Стоян си им думаше:
- Да ви е просто, дружина,
ходете, къде ходите
и пак за мене питайте!
Дошли са нива да жънат
негова млада невеста
с негова мила сестрица.
Стоян им с ръка махаше.
Де го съгледа Станчица,
Станчица, нему сестрица
и си на буля думаше:
- Я иди, буле, погледай,
кой маха с ръка накрая -
мяза на батя Стояна!
Буля Калини думаше:
- Калино, зълво булина,
ти носиш сърце юнашко,
като батя си Стояна -
една ви й майка гледала,
едно сте мляко сукали!
Станка си сърпът остави,
преплесна пушка бойлия
и остра сабя дамаска,
на край си нива отиде,
отдалеч позна батя си
и си му дума думаше:
- Що лежиш, бате Стояне,
дали си с пушка ударен,
или със сабя посечен?
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
нито съм с куршум ударен,
нито със с сабя посечен -
болест ме, сестро, намери!
Иди да кажеш на мама
да дойде да ме занесе
у наш'те изби дълбоки.
Станка Стояну думаше:
- Бате ле, бате Стояне,
защо ща мама да викам,
доде съм азе при тебе?
Па го е с ръце грабнала,
грабнала и го понесла,
като че носи детенце;
па го е Станка занесла
в техните изби дълбоки -
с пресно го мляко хранила,
с мляко и с тлъсти агнета,
с руйно го вино поила.
Болен си Стоян оздравя
и на сестра си думаше:
- Сестро ле, мила Станчице,
я ми донеси сабята,
сабята още пушката,
аз ща в Балкана да ида
дружина да си намеря!
Че стана Стоян отиде
на голям балкан Бакаджик,
при беглишките овчари;
буен си огън накладе
и си се виком провикна:
- Де е дружина да дойде!
Дочу го брат му Иванчо
и на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
някакъв ми се глас чува -
мяза на батя Стояна,
хайде, дружина, да видим!
Довтаса Иван с дружина,
пушки на голи рамена,
на голи гърди пищове!
Стоян им дума, говори:
- Дружина вярна, сговорна,
защо сте толкоз дрипави?
Нийде ли няма печалба?
Дружина думат Стояну:
- Стояне, добър войводо,
овце без овчар ходят ли?
И ний без тебе можем ли?
- Хайдете с мене дружина!
Ще идем в село Бакаджик;
султанът има меджия
от девет села жътвари!
Ако султана хванеме,
с имане ще ви заровя!
Събрала се е меджия
от девет села жътвари;
султанът седи сред нива,
сред нива под зелен чадър;
до него триста сеймене, -
не дават пиле да фръкне!
Дошла е жешка пладнина:
прибра се сичка меджия
под летни сенки дебели,
я триста души сеймене
ойдоха коне да поят.
Стоян се смъкна, примъкна,
като меченце щревленце,
и си султана улови
като агънце гергьовско
и на дружина думаше:
- На ви го, вярна дружина,
той ще ви сички облече!
Султан си дума Стояну:
- Стояне, мечко стръвнице,
искай, Стояне, що искаш;
искаш ли кара-грошове?
А Стоян си му думаше:
- Не ща си конче подкова!
- Искаш ли дребни дукате!
- На сватба няма да ходя,
сватбари да си дарявам!
Я давай жълти жълтици!
И султанът ги заведе
на Сливненските боазе,
старо имане разрови
със жълти маджар-жълтици.
Стоян се ясно провикна:
- Зимайте, гола дружина,
кой колко може да носи!
Щото на мене останат,
тука ще да ги заровя,
белки щат и мен да хванат,
да имам да се откупвам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|