47. ИВАНЧО И АРАПКА

Родна китка

Имала мама гледала
едного сина Иванча -
той за син и за дъщеря -
и него мама годила,
годила, мена менила
за Рада, за комшийката.
Иван се чуди и мае,
кого на Свищов да прати
да купи риба сомена,
годежът да си направи,
сватбата да си изкара;
па стана та сам отиде.
Вървял Иванчо, вървял е,
досред е пътя отишъл;
среща му идат три турци,
три турци, трима арапе.
Първи арапин говори:
- Хайдете да го отведем,
отведем да го обесим,
та да му земем кончето!
Втори арапин говори:
- Хайдете да го заколим
и да му земем кончето!
Трети арапин говори:
- Хайдете да го заведем
у наше село арапско
и да му дадем нашата,
нашата сестра арапка!
Па го отвели в Арапско
и му са дали тяхната
тяхната сестра арапка.
Водили са се водили
тъкмо ми цяла година,
където Иван ходеше,
се пееше и свиреше;
откак се дете добило,
добило черно арапче,
Иван си стана кахърен -
де ходи Иван, се плаче!
Попитала го арапка:
- Иванчо, либе хубаво,
защо си стана кахърен,
откак се дете намери?
Хората плачат за рожба,
а пък ти плачеш от рожба!
Да не си кажа, Иванчо,
на моите братя петтина,
че ти главата отрязват,
като на агне Гергьовско,
като на пиле Петровско!
Иванчо дума арапки:
- Аз не си плача от рожба,
нъло ми майка домиле -
хайде при нея да идем!
Арапка дума Иванчу:
- Почакай, либе Иванчо,
доде петлите триж пеят,
доде се зора зазори,
да приспя, либе Иванчо,
моите братя петтина,
конете да им открадна,
па тогаз, либе, ще идем.
Иван арапка почака
дори петлите триж пеят,
дори се зора зазори;
приспала нейни братия,
врани им коне открадна
и със Иванча отиде.
Вървели, що са вървели,
до бели Дунав стигнали.
Иван арапки думаше:
- Я дай ми, либе, детето
през Дунав да го пренеса!
Тогаз за тебе ще дойда!
Тя му е дала детето.
Иван си в Дунав нагази,
детето фърли сред Дунав,
арапка отвъд остави,
а сам у тях си отиде.
Среща му иде майка му,
тя си Ивану думаше:
- Иванчо, синко, Изанчо,
защо се толкоз забави?
Три пъти идат сгледници
за Рада мома хубава;
аз току казвам: "Чакайте,
Иванчо ще си пристигне!"
Иванчо майци говори:
- Майно ле, стара майно ле,
аз си печалба намерих,
затуй се, мамо, забавих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.