41. ЮРДЕНА

Родна китка

Мама Юрдена плетеше
на седемдесет редици.
Баща й на стол седеше,
наргиле тютюн пушеше,
Юрдена люто кълнеше:
- Юрдено, синко, Юрдено,
толкова болест по село,
няма ли болест за тебе -
косата да ти улетя,
лицето да ти повехне,
снагата да ти изсъхне!
Не мога, синко, Юрдено,
от тебе рахат да ходя,
кой де ме срещне, Юрдено,
българи, синко, и турци
и третя вяра цигане -
за тебе питат, разпитват.
Снощи отидох на пазар,
среща ми идат три турци,
три турци три еничери,
и те за тебе питаха
и ми, Юрдено, думаха:
- Хаджи Никола, чорбаджи,
ти имаш мома хубава -
става за турска ханъма,
даваш ли ни я, Никола?
Ако я с добро не дадеш,
на сила ще я грабнеме!
Юрдени жалба дожаля,
Юрдена жално заплака,
забради черна забрадка
и си от къщи излезе.
Имала леля маница,
маница-калугерица.
Тя при леля си отиде
и на леля си думаше:
- Лелке ле, мила, драгая,
има ли място за мене,
черна маница да стана?
Леля й дума, говори:
- Не ставаш ти за маница,
че ти е тънка снагата,
че ти е дълга косата,
че ти е бяло лицето
и ти очите играят!
Юрдена дума лели си:
- Пусни ме, лельо, пусни ме -
тънка ща снага прегърби,
дълга ща коса отреза,
бяло ща лице почерни,
черни ща очи зап стори!
А леля си й думаше:
- Не ставаш за калугерка, -
дяконе ще ми помамиш,
грехове ще ми нанесеш!
Па си Юрдена отиде
край тиха-бяла Дунава.
по Дунав плуват гемии,
гемии с били ветрила;
Юрдена гледа гемии
и гемиджии питаше:
- Гемиджии, вий братия,
става ли жена гемиджи,
бяла гемия да кара?
А гемиджии думаха:
- Де се е чуло, Юрдено,
жена гемиджи да бъде,
жена гемия да кара?
Юрдени жалба дожаля,
Юрдена жално заплака;
фърли се в бяла Дунава
и се Юрдена погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.