31. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Родна китка

Имала майка, гледала
до девет сина близнака,
до девет сиви сокола
и една щерка Петкана.
Храни ги майка, гледа ги
на людска хурка й махалка,
ала ги майка отгледа
от малки дур до големи
със тяхна сестра Петкана.
Минало, що се минало,
дошли Петкана да искат
през девет гори зелени,
през девет води студени.
Майка Петкана не дава
и осем братя не дават,
сал деветият, Лазара,
той си на майка думаше:
- Майко ле, стара майко ле,
я да си дадем Петкана,
че ний сме девет братя -
по веднъж да те заведем,
девет щеш пъти да идеш
сестра Петкана да видиш!
Па дали мома Петкана
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето.
Минало що се минало,
дошла година чумова -
девет са братя измрели,
девет се гроба дигнали;
остана майка самичка,
по гробе ходи и плаче;
по-малко мъртви оплаква,
повече кълне Лазара:
- Да се продъниш, Лазаре,
дето ми даде Петкана
толкова далеч от мене -
нито я виждам, ни чувам,
нито ме вижда, ни чува!
Боже ле, вишни Господи,
я стори чудо голямо,
сумясай, Боже, Петкана
да тръгне, при мен да дойде,
да види, как съм остала
от девет сина самичка
кат' обгорена ябълка!
Нямам си нийде никого,
кой очи да ми заклопи.
Лазар от гроба слушаше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, жив-умрял,
да стана, Боже, да ида
до довем сестра Петкана
мами да бъде разтуха,
стига е толкоз плакала,
плакала, люто мен клела.
Дали се Богу смилило,
или би чудо голямо -
стори се Лазар жив-умрел:
кивот му беше кончето,
а възглаве му погача.
Стана си Лазар отиде
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето.
Хоро се вие край село
и на хорото Петкана;
съгледа братка Лазара,
право при него отиде,
тихом му лихом продума:
- Лазаре, братко, Лазаре,
тъй ли ни беше думата?
Нали се верно врекохте,
че ще ми мама водите,
а я виж седем години,
как не съм мама виждала!
- Я мълчи, сестро Петкано,
нали съм дошъл за тебе
да те калесам на гости
у наш'те двори високи!
Па си се Петкана наведе,
Лазару ръка целуна
и си му тихом думаше:
- Лазаре, братко Лазаре,
защо ти ръка мирише
на земя, братко, на плесен?
- Петкано, сестро Петкано,
ние сме девет братя
девет си къщи правихме,
затуй ми ръка мирише
на земя, сестро, на плесен.
Па са си двама тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настале гора зелена,
над гора птичка префръкна,
префръкна и си запея:
- Де се е чуло й видяло
живо с умряло да ходи
като Петкана с Лазара!
Петкана дума Лазару:
- Лазаре, братко Лазаре,
слушаш ли, птичка що дума?
- Не слушай, сестро, птичката,
птичката фърка високо
и гледа, сестро, широко,
тя за нас това не дума.
Вървели, що са вървели,
стигнале нови черкови,
в черкови нови гробища
и до гробища кладенец.
Лазар от конче отседна
и на Петкана думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
ти знаеш наш'те дворове,
аз ща се тука забава,
дуру си конче напоя.
Тръгнала сама Петкана.
Лазар си гробът намери,
и си се в гробът повърна,
като си Богу думаше:
- Хвала ти, Боже, Господи,
дето ми, Боже, помогна
Петкана да си доведа,
стига е майка плакала.
Стига е люто мен клела!
Петкана стигна у тех си -
двори им виранясали,
порти им се мухлясали,
до шия в бурен обрасли.
Едвам е порти познала
и си на порти похлопа.
Отвътре глас се обади:
- Ти ли си, чумо черная?
Не стигнаха ли ти до девет,
до девет сиви сокола,
та идеш и мен да земеш?
Петкана майци думаше:
- Азе не съм, мале, чумата,
азе съм, мале, Петкана,
Петкана твоя дъщерка!
Майка й порти отвори -
живи са се прегърнали,
а мъртви са се пуснали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.