|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
27. БОНА ГОДЕНИЦА УМИРА
Родна китка
Разболя се Бона, годена девойка,
разболя се Бона от черната чума,
та лежала Бона до девет години.
Бонината майка по се поле ходи,
билки да събира - Бона да лекува.
А Бона й дума: - Мале, мила мале,
не ходи по поле, билки не събирай,
не гори тревата, не суши водата,
не лекувай Бона, Бона ще си умре!
Но послушай мале, що ще да ти кажа -
кога умра, мале, млада и зелена,
ти накарай, мале, мойте четир братя
ковчег да ми сковат със три мали врата:
една врата, мале, слънце да ми грее,
друга врата, мале, вятър да ми духа,
трета врата, мале, дружки да ми идват,
дружки да ми идват и да ми подвикват:
"Стани, стани, Боно, на вода да идем!"
Пък аз да им думам, думам отговарям:
"Идете си, дружки, не чакайте мене,
мене ме не пуща каменна свекърва,
дървени девере, войно долноземец!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|