|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
22. НЕДКО УРОЧАСАН
Родна китка
Леля си хабер проводи:
"Чини, що чини млад Недко,
да дойде лели на сборът!
Пременен да не дохажда -
леля ще да го премени,
с уйкова нова премена,
ленена и копринена!
Да не минава сред село,
а да си мине под село,
под село или над село,
че в село хоро играе,
та Недка да не ур'часат!"
Недко си леля не слуша,
а хубаво се премени
и по-хубаво накити;
врано си конче обседла,
обседла и го възседна,
па тръгна Недко да иде
у мила леля на сборът.
Не мина Недко над село,
над село, нито под село,
а мина Недко сред село.
Сред село хоро играе.
като видеха млад Недка,
кръстом се хоро раскъса
от Недковите хубости
и една дума думаха:
- Благатка била таз майка,
що е туй чедо родила,
а по-благатка таз мома,
дето ще Недка да земе!
Току що дума изрекли,
кон се под Недка препъна
и Недко падна от коня,
от коня посред хорото
и се от душа раздели!
Теком си леля тичаше,
та на хорото отиде
и викна та си заплака:
- Мил лели, Недко сборянче,
нали ти леля казваше,
пременен да не дохаждаш!
А ти си леля не слуша,
ами се хубав премени
и по-хубаво накити.
Леля си хабер проводи
до Недковата майчица:
- Чиниш що чиниш да дойдеш,
че съм си Недка годила
за черноземка девойка -
геляма сватба ще правим!
Ка зачу Недку майчица,
тя на слугинки думаше:
- Месете бели кравае
печете чисти погачи -
леля е Недка годила
за черноземка девойка,
та щем на сватба да идем!
Месили бели краваи
и са за сватба тръгнали.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
настале поле широко;
среща им иде носило!
Недкова майка думаше:
- Назад носила върнете
носила да ни не срещат -
леля е Недка годила,
та му на сватба идеме!
А леля тихом думаше:
- Не си е Недка годила,
а си е Недко в носила!
Ка зачу Недку майчица,
викнала та заплакала -
с носила Недка прегърна
и се от душа отдели!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|