17. ЗМЕЙ НИКОЛА ОТВЛИЧА РУСА МОМА

Родна китка

Похвали се Руса малка мома:
- Аз съм мома от велика рода,
мене ерген не мой да излъже,
да излъже, при мене да седне -
камо ли ти китка да ми земе!
Де я зачу змей от гъста гора,
престори се в село добър юнак -
името му Никола Гидия.
Той си Руси една дума каза
и Руса го в очи погледнала;
той повтори - тя му китка дала,
той потрети - тя му е пристала!
Поведе я Никола Гидия;
не я води към тяхното село,
най я води към гора зелена.
Тя Николу тихом проговаря:
- Стой, почакай, Никола Гидия,
да се върна, дари да си зема,
да си дара свекър и свекърва,
да си дара зълви и девере!
Никола й тихом отговоря:
- Върви, върви, Русо, малка моме,
твой другари - буковите листи,
а свекърва - планина зелена,
стари свекър - букова горица,
двере ти - тънките фиданки,
а пък зълви - лозовите пръчки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.