15. БЛАГОДАРНА ЗМИЯ

Родна китка

Остана Гьорги сираче
със майка, Гьорги, без баща.
Чуди се, мае, майка му,
накъде Гьорги да прати,
на какъв лесен занаят,
па го е дала златарче,
златарче и куюмджийче.
Но Гьорги мами думаше:
- Аз не ща, мамо, златарче,
а искам, мамо, овчарче -
в гората овце да паса
и с меден кавал да свира!
Чуди се, мае, майка му,
па скъса гердан от шия,
та купи мама на Гьоргя
дванайсет вакли шилета,
гега и медни кавале.
Гьорги си стадо поведе,
та го в гората заведе;
докато в гора да стигне,
цяла е гора пламнала
от четиритях кюшета.
У гора змия пищеше
и се на Гьоргя молеше:
- Подай си, Гьорге, кавала
Да ме от огън отървеш!
Гьорги на змия думаше:
- Как ща си подам кавала -
нали ще да ме ухапеш!
- Подай си, Гьорге, гегата,
о нея да се овия,
от огън да се отърва!
Гьорги си гега подаде,
тя се о гега овила
и се от огън отърва,
па си на Гьоргя думаше:
- Ха върви, Гьорге, след мене!
Откърти дърво родовно
и го на Гьоргя подаде:
- Я на ти, Гьорге, туй дърво,
триж на година род дава -
на секо клонче жълтица,
на секо листче парица,
на връх му златна ябълка!
Чуло се дори до царя
и цар е хабер проводил -
де да е Гьорги да дойде!
Стана си Гьорги отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде,
а царят си му думаше:
- Гьорге ле, Гьорге сираче,
имал си дърво родовно,
триж на година род дава -
на секо клонче жълтица,
на секо листче парица,
на връх му златна ябълка -
то не прилега за тебе,
а си повече приляга
за царски равни дворове!
Гьорги си ником поникна
и дребни сълзи порони.
Отиде Гьорги у тях си,
измъкна дърво родовно
и го на царя занесе
в негови равни дворове.
Минало време - година -
дървото съхне, не ражда!
Царят си Гьоргя повика:
- Земи си, Гьорге, дървото;
то не е късмет за мене,
нъло е късмет за тебе!
Дигна си Гьорги дървото
и го у тях си посади;
дървото пак се хванало,
дървото пак си пуснало -
на секо клонче жълтица,
на секо листче парица,
на върха златна ябълка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.