14. РАДКА И ЗМЕЙ

Родна китка

- Жениш ме, мамо, годяваш,
ала ме, мамо, не питаш,
жени ли ща се, или не!
Мене ме, мамо, змей либи.
Змей либи, мамо, змей лъже.
Змейно на война отиде,
я на мен, мамо заръча:
"Чакай ме, Радке, чакай ме,
чакай ме девет години;
Ако си, Радке, не дойда,
годи се, либе, жени се!"
Дурде туй Радка издума,
чемшир се порти хлопнали
и двори се напълнили -
змейове с бели атове,
змеици в златни кочии.
Змейкини думат на Радка
- Събличай, Радке, събличай,
събличай ваш'та премяна,
обличай, Радке, нашата;
разплитай ваш'то плетене,
по нашки ще те оплетем!
Дуру змейкини издумат -
змейно си Радка издигна
и си високо подфръкна,
та си я змейно занесе
на високите канари,
у дълбоките пещери.
Седяла малко ни много,
седяла цяла година,
добила мъжко детенце.
Минало, що се минало,
Радка си навън излезе.
Отдолу идат двой кола -
едните кола със сено,
другите кола със слама.
Радка си змею думаше:
- Змейно ле, либе змейно ле,
като си, либе, огнен змей,
можеш ли, либе, запали
сеното още сламата?
Змейно си Радки думаше:
- Като ме питаш, да кажа -
запалям, либе, сламата
ала сеното не мога,
че има билки сякакви,
сякакви билки омразни -
вратига и кумунига
и едностърка тинтява,
те ще те, либе, напушат,
та ще те, либе, намразя,
намразя, либе, оставя.
Радка у тях си отишла
и си на майка думаше.
- Майно ле, стара майчице,
я иди в росно ливаде,
набери билки сякакви,
сякакви билки омразни:
Вратига и кумунига
И едностърка тинтява,
че ме хубаво напуши -
змейно ще да ме остави.
Па стана майка, отиде,
отиде в росно ливаде,
набра си билки сякакви,
сякакви билки омразни,
тапа си Радка напуши
и змейно си я намрази;
високо змейно подфръкна
и си на Радка думаше:
- Тъй ли ме, Радке, изпита,
тъй ли ме хитро измами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.