13. СТОЯН - ПЪСТЪР ЗМЕЙ

Родна китка

Стояну стара майчица -
Петкани върла душманка,
се къде ходи и пита
да найде биле омразно,
омразно биле отделно,
да си омрази Петкана,
омрази още отдели
от неин сина Стояна.
Среща й идат циганки,
циганки, черни катунки.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
като ходите насъду
и знайте сичко по светът,
знайте ли билки омразни,
омразни билки отделни,
да си отделя Петкана
от мойго сина Стояна?
А циганки й думаха:
- Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме -
за една шепа жълтици,
за един китен рованик
и една риза ленена.
Дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена -
Стояновата венчилка.
Дали й биле омразно,
дали й и заръчала:
- Да си увариш билето
у петък спроти събота,
у къща запустеница,
у гърне необжежено
със вода неначената
и гола и гологлава -
па да полееш Петкана!
Зела е биле омразно
и го е дома занела.
Петкана иде от вода
и среща черни циганки;
нали е чедо разумно,
тя се на пътя запрела
циганки да си отминат.
А циганки си думаха:
"Яла е чедо разумно
тая невеста Петкана!
Я хайде да й кажеме,
че й е свекърва душманка!"
Доде си това думаха,
Петкана си е познала
Стояновата венчилка
и на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
щото искате да ви дам,
само ми право кажете,
отде си зехте таз риза
и тоя китен рованик?
А циганки й думаха:
- Даде я твоя свекърва,
та си зе биле омразно
да те, Петкано, омрази
със твойто либе Стояна.
Но кога бъде у петък,
у петък срещу събота,
ти ако лягаш отдясно,
а ти си легни отляво,
та вместо тебе да полей,
да си полее Стояна!
И Петкана ги послуша.
Га било спроти събота,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
откакто сме се с теб зели,
азе си лягам отляво,
а ти си лягаш отдясно;
сега ще легна отдясно,
че ме страната заболя.
Кога е било в полунощ,
Стояну майка отишла
да си полее Петкана,
най не поляла Петкана,
а си поляла Стояна.
Кога е било заранта
сичките хора в черкова,
а Стоян, младо питропче,
Стояна няма да дойде!
Хората идат от черква
и за Стояна думаха:
"Що стори Стоян, не дойде,
а си е младо питропче!"
Петкана крави доеше,
като зачула тез думи,
тя при Стояна отиде,
Стояна да си събуди -
какво Петкана да види!
До половина млад Стоян,
от половина - шарен змей!
Тя го навънка изнела -
кокошки крякат от него,
кучета лаят от него!
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
хайде ме, либе, занеси
у бащини ми ливади,
у високите грамади,
да се хората не плашат,
па ката заран дохаждай,
по котел мляко донасяй!
Малко се време помина,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
либи ме мома змейца,
либи ме и ще ме земе!
Петкана сълзи порони
и към дома си отиде;
среща й идат циганки,
циганки черни катунки;
Петкана им се молеше:
- Циганки, сестри да ми сте,
дайте ми билки омразни,
да си отделя Стояна
от тая пуста змеица,
че той си стана шарен змей
и го в грамада отнесох,
но го змеица залиби!
А циганки й думаха:
- Имаме билки, Петкано -
от мъртва жена - косата,
от усойница - главата,
синята бяла тинтява
и жълтата кумунига!
Да го увариш, Петкано,
и да полееш Стояна -
колкото й хубав млад Стоян,
още по-хубав ще стане!
Послушала ги Петкана,
сварила билки омразни
и си поляла Стояна -
колко бе хубав млад Стоян,
станал е още по-хубав.
Па си отишли дома си,
заклали крава ялова,
поканил Стоян селяни
три дни са яли и пили.
Па хвана Стоян майка си.
Обви я Стоян в рогозка,
и я със катран намаза
намаза и я запали.
Три дни горяла, тлеяла,
гостите яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.