|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
12. СТОЯНА ЛИБИ ЗМЕИЦА
Родна китка
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дорде бе, синко, при майка,
ти беше, синко, бял-червен,
като червена ябълка;
откак се, майка, отдели,
ти стана, синко, жълт-зелен,
каквото жълта неранза!
Стадо ли ти е болнаво,
или си на зла дружина!
Стоян си майци думаше:
- Майко ле моя, старая,
нито ми стадо болнаво,
нито съм на зла дружина -
навнадала се, майно ле,
една ми мечка стръвница;
вечер ми късно дохажда,
овчари гони със главни,
а кучета със камъни,
пък мене нищо не казва,
нъло ми вика: "- Либе ле!"
Майка Стояну думаше:
- То не е мечка стръвница,
ами е Елка змеица;
мойш ли я, синко измами
и хитро да я изпиташ:
"Елке ле, либе змеице,
ти като ходиш по цел свет
по гори, Елке, по поля,
не знайш ли биле омразно,
омразно биле, разделно?
Че имам сестра по-малка
клети я турчин залибил -
със турчин да я омразя,
омраза, да я отделя?"
Елка Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
да си набере майка ти
синя та бяла тинтява
и таз зелена вратига,
вратига и кумунига,
майка ти да ги увари
сред нощи, сред полунощи
във гърне необжежено,
сестра ти да си полее -
от турчин ще я отдели!
Стояну майка набрала
синята бяла тинтява
и таз зелена вратига,
зратига и кумунига,
па ги е майка сварила
сред нощи, сред полунощи
във гърне необжежено;
не поля сестра Стояну,
а поля сами Стояна.
Кога е било вечерта
ето че иде змеица;
отдалеч иде и вика:
- Либе Стояне, Стояне,
що ме тъй хитро излъга,
та ме от себе отдели?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|