|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
116. РУЖА И ЗДРАВЕЦ
Родна китка
Зажни Ружо, че ръка ти й лека,
зажни леко, да е леко лято,
леко лято като леко перо!
Запей, Ружо, имаш блага дума,
пееш леко, чува се далеко!
Сама Ружа насред поле пяла,
сама пяла, сама отпявала.
Де я зачу Здравец от горица,
па на Ружа тихо проговаря:
- Попей, Ружо, да се надпяваме!
Ти си цвете у мала градина
и те берат за момински китки;
аз съм цвете у гора зелена,
аз съм горско цвете на цветята.
Зиме раста под дебела снега,
лете раста под дебела сянка,
кога мине стадо със овчари,
и погазят здравец, здраво цвете,
размирише вредом по гората.
А Ружа му тихом отговаря:
- Здравчо, горчо, цвете миризливо,
3дравчо, горчо, на старец миришеш!
Като мене моми берат ли те?
Като мене китки кичат ли те?
Като мене венци вият ли те?
Ти живееш у гора хайдушка;
аз живея на нива, на лозе,
а най-вече - в момина градина;
тебе газят кози и говеда,
мене късат моми и невести?
Теб миришат старци и хайдуци,
мен миришат момци и девойки;
ти си, Здравчо, планинец-горянин,
а пък аз съм - полянска девойка!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|