112. ИРИНКА - СИВО ГЪЛЪБЧЕ

Родна китка

Изгрея звезда денница
на Русенския камен мост;
не било звезда денница,
а било мома Иринка;
на костен гергев шиеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори,
на каква-годе гадинка,
на сиво, пъстро гълъбче -
високо да си подфръкна,
широко да си погледна,
та на Цариград да ида,
да кацна, Боже, да кацна,
на тия тъмни тъмници,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян, моят мил братец,
лежи веч девет години,
за бащини си дългове!
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи,
на сиво, пъстро гълъбче,
че си високо подфръкна
и си широко погледна,
та в Цариграда отиде,
на тия тъмни тъмници.
Седяла три дни й три нощи,
седяла та е плакала,
та си тъмница прокапа.
Стоян си лежи в тъмница
и пита Стоян тъмничар:
- Тъмничарю ле, братко ле,
защо тъмница прокапа?
Дали са летни дъждове,
или са зимни снегове?
А тъмначарин говори:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
а си е сиво гълъбче -
на тъмници е кацнало,
три дена стана, как плаче!
Стоян си тихом думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
я ми тъмница отвори,
да видя сиво гълъбче!
Послушал го е тъмничар
и му тъмница отвори;
влязло е сиво гълъбче.
Не било сиво гълъбче,
а била мома Иринка,
Стояну мила сестрица.
Живи се те пръгърнали,
а мъртви са се пуснали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.