108. МАРКО И ЕЛЕНА

Родна китка

Марко Елена прощава,
от две я деца отдвая,
та па Елени говори:
- Елено, либе, Елено,
ти не си вече хубава
като първата година,
първата и повторната;
или ми бъди хубава,
или ще да те оставя!
А Елена му говори:
- Прощавай, Марко, прощавай,
не мога да съм хубава
като първата година,
тежка е къща на мене,
две малки деца на ръка
и третьо дете у мене -
не мога да съм хубава,
иди си друга намери,
намери, Марко, доведи,
аз ще ти служба слугувам!
И Марко си я послуша -
покани Марко сватове,
окуми кума, старойка,
одевери си девери,
па тръгна Марко да иде,
да земе Йовка Клисурка;
изпратила го Елена,
па се назади върнала,
влезнала в мала градина
и с мило цвете приказва:
- Прощавай, мило цветенце,
садено, а не носено,
се от Маркови ядове!
Влезна у хладни зимници,
отвори нови сандъци,
разгърна тънки дарове
и на дарове думаше:
- Прощавайте ми, дарове,
тъкани, а не носени,
се от Маркови ядове!
Качи се в нови горници,
над две се люлки наведе
и на деца си думаше:
- Прощавайте ме, дечица -
Златане, злато кръстато,
Витане, вита гривнице,
родени, неотгледани!
От майка, та на мащеха!
Дочула си я свекърва
и на Елена думаше:
- Снахо Елено, Елено,
я мълчи, снахо, не плачи,
а слушай мене, свекърва,
наука да те научи;
я се, Еленке, нареди,
омий се и се оплети
на деветдесет редици,
па се хубаво премени
се у венчална премяна,
па си дочакай сватове,
дочакай, ръка целувай
на кума и на старойка
и Марку коня прихвани -
белки ти Господ помогне
при Марка да си останеш!
Послушала я Елена,
хубавичко се накити
се у венчална премяна,
па си дочака сватове,
със поклон ръка целува
на кума и на старойка,
а Марку коня прихвана.
Видя я Йовка Клисурка
и на девер думаше:
- Девери, мои два брата,
я ми кажете, девери,
чия е тая невеста?
Дали е Марку кумица,
или е Марку званица,
или е Марку сестрица?
А девери й думаха:
- Хубава, Йовке Клисурке,
нали ни питаш, ще кажем -
нито е Марку кумица,
нито е Марку званица,
нито е Марку сестрица,
ами е Марку женица,
що си я Марко прощава!
А девойка им говори:
- Девери, мои два брата,
скоро ме назад върнете
на бащини ми дворове,
що съм по добра от Елка,
та нея Марко прощава
и мене Марко довежда ?
Послушали я девери,
та са я назад отвели
на бащини й дворове
Марко си нищо не каза.
а си Еленка прегърна,
и си й тихом продума:
- Прощавай, либе, Еленке,
че друго либе потърсих
при таквоз либе хубаво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.