106. КАЛИНКА РУСЕВА

Родна китка

Кирчо на чардак стоеше;
Калинка в пътя вървеше,
беличка, премененичка,
спуснала поли до земи,
подплатен сукман до пети.
Кирчо Калинки думаше:
- Мари Калинке Русева,
що се, Калинке, не годиш;
що се, Калинке, не жениш ?
Калинка Кирчу думаше:
- Как ще се женя, Кирчо ле,
като ме не щат момците,
момците негодените?
Кирчо Калинки думаше:
- Я земи мене, Калинке!
- Как ще те зема, Кирчо ле,
като си човек женен,
имаш си жена и деца,
имаш и мома като мен,
пък ерген имаш - за мене
земи ме за ергеня си!
Кирчо Калинки пак дума:
- Я земи мене, Калинке,
жената ще си оставя,
момата ще си оженя,
ергеня ще си пропъдя!
Па влезе Кирчо у къщи
и на Петрана думаше:
- Петрано, либе, Петрано,
защо ми не си хубава
като Калинка Русева?
Петрана Кирчу думаше:
- Как ще съм, Кирчо, хубава
като Калинка Русева,
като съм жена женена,
мъжу си служба служила,
и дребна челяд гледала -
пък ти ме искаш хубава
като Калинка Русева!
Па си Петрана станала:
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
че у Русеви отиде
и си на Руся думаше:
- Русе ле, чорбаджио ле,
зап да си сториш Калинка,
Калинка да не задиря
на живи жени мъжете,
на моми любовниците!
Руси Калинки думаше:
- Калинке, ще те убия,
Калинке, ще те обеся,
ще те обеся сред село,
да види мало й голямо,
да види и да приказва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.