105. ЗЛИ ЕТЪРВИ

Родна китка

Два са брата вярно живували -
със една се вода омивали,
със един се тестимел брисали,
на една се сабля огледвали.
По-младият на по-старий дума:
- Живей, братко, да се наживейме,
да живейме докът сме ергени,
че кога се, брайно, ожениме,
дове-ще ме две млади етърви
и те щат се двете кучки случи,
та щат назе двама да разделят.
Щото рече, туй се пусто случи -
живували до два мили брата,
живували двама неженени,
а кога се братя оженили,
довели са две млади етърви,
и двете се зли кучки случили -
веднага са братя разделили.
Среди двори прекоп прокопали,
у прекопа Дунав са отбили,
а у Дунав върби насадили,
низ върбите дюли промешали,
па си седят две млади етърви,
па си седят на равните двори,
и през прокоп люти клетви думат:
По-младата на по-стара казва:
- Големице, по-стара етърво,
да си родиш девет мили сина,
па да дойде тая черна чума,
да удари девет мили сина,
от деветтях един да остане,
па и него у война да пратиш,
кога дойде от кървава битка,
да донесе седемдесет рани,
та да дойдеш на моята вратня,
да ти дам от който бяло платно,
да му вържеш седемдесет рани!
А по-стара по-млада кълнеше;
- Таком' Бога, по-млада етърво,
ти да имаш девет мили щерки,
па да дойде ситна сипаница
и деветтях мъртви да удари,
от деветтях една да остане
и на вея - седемдесет рани.
Па да дойдеш на моята вратня,
да ти дам от мойто бяло платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що тъкахме, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме!
Даде Господ - клетва им се сбидна:
родила е по-стара етърва,
родила е девет мили сина,
па е дошла тая черна чума,
ударила девет мили сина,
от деветтях един оставила,
но и той е на война заминал,
а кога се от война завърнал,
донесъл е седемдесет рани,
па отиде по-стара етърва,
па отиде на по-млада казва:
- Я послушай, по-млада етърво,
да ми дадеш от твоето платно
да превържа на юнака рани!
Дала й е от нейното платно
превърза на юнака рани.
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили щерки,
па е дошла ситна сипаница -
от деветтях една е остала,
и на нея седемдесет рани.
па се чуди по-млада невеста,
и отиде етърви на вратня:
- Големице, по-стара етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да превържа седемдесет рани.
Послуша я по-стара етърва,
па й даде от нейното платно,
що са прели, когато се клели,
що тъкали, кога се карали,
що белили, кога се делили;
превързала на девойка рани.
Сбъднали се техни люти клетви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.