|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
101. МАЛЪМКА И НИКОЛА
Родна китка
Майка Николу думаше:
- Хайде се, синко, остави,
стига ми либи Малъмка,
не ща Малъмка за снаха,
не ща по двори да ходи!
Ако ми влезе у двори,
стъпката ще й изкопам,
с лопата ще я изрина,
навънка ще я изфърля -
да я не гледам на двори!
Теб майка ще те погоди
за друга, за по хубава.
Никола майка послуша,
та си Малъмка остави
и майка си го погоди
за друга, за по хубава.
В петък го мама годила,
в неделя булче довела,
а у понеделник сутрина
Никола конче заведе
на тиха бяла Дунава
да го водица напои.
Съгледала го Малъмка,
нарами ведра ковани
и си Никола пристигна:
- Добра ти стига, Никола!
- Дал ти Бог добро, Малъмке!
- Никола, първа пръвнино
и още вярна вернино,
туй ли ти беше вярата
вярата и юнашството?
Помниш ли, или забрави,
каква сме дума думали,
каква сме клетва се клели -
ний двама да се земеме?
А ти майка си послуша,
та ме, Никола, остави
и се за друга ожени.
Довел си млада невеста -
дали е баре хубава?
Кога ти ходи по двори,
мяза ли мое ходене?
Кога те с очи погледне,
мяза ли мое гледане?
Кога ти дума продума,
мяза ли мое думане?
- Малъмке, първа севдице,
проклета да е майка ми,
че ни със тебе раздeли!
Довел съм млада невeста,
нъй кога ходи по двори,
тя ми дворите размита
и смет у къщи дониса;
кога ми дума продума,
сякаш е мечка балканска;
кога ме с очи погледне,
сякаш е глиган от гора!
Ами се чудя и мая
какво, Малъмке, да сторя:
майка си ако погубя -
пред Бога не ще изляза;
булчето ако погубя -
пред хора не ще изляза!
Малъмка дума Николу:
- Никола, първа пръвнино,
Никола вярна вернино,
в село си има попове,
попове и калугери -
я ги, Никола повикай
ди си те с булка парясат!
Па си Никола повика.
попове и калугери,
та си се с булче паряса
и си се зеха с Малъмка,
с Малъмка - назлъм девойка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.
|