98. ПРОКЪЛНАТО ЛИБЕ

Пустата хурка дрянова

Аз снощи, мамо, отидох
На студен, бистър кладенец
Кончето да си напоя,
Шиврето да си опера.
Кончето ми вода не пие,
Шивре ми сапун не лови.
Га се нагоре обърнах,
Моето либе там беше,
Със друго либе приказва;
Моите му думи думаше,
Моят му пръстен даваше,
И аз го, майко, прокълнах:
„Девет години да лежиш,
На десетата да станеш,
Със сламка да се подпираш,
И тя да ти е възтежка!
Комар да ти е кончето,
И то да ти е високо!
Със стълба в гърне да влезеш,
И вътре турски да седнеш,
И там да ти е широко!
Да тръгнеш, либе, да просиш
Със едно блюдо просешко,
На мойта порта да додещ,
Аз ще та, либе, подаря
Със едно блюдце брашънце;
На нокът да го замесиш,
Три дни от него да ядеш,
Половината да изядеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.