93. БОСУЛ ЮНАК

Пустата хурка дрянова

Босул Богдане думаше:
- Бае Богдане, Богдане!
И мене другар правете,
И ази със вас да дойда,
Макар за хлебец походя
И за едните цървули!
Дружина кажат Богдану:
- Бае Богдане, войводо!
Ако си Босул прибереш,
А ние нещем да идем -
Че кога вода да пием,
Първо ще Босул да пие;
Че кога мляко да ядем,
Първо ще Босул да яде, -
А дружина се погнуша,
Та не ще вода да пие,
И не ще мляко да яде!
Босул си каже Богдану:
- Бае Богдане, войводо!
И мене другар правете,
Макар за хлебец походя,
Макар ви чанти понося;
Че кога вода да пием,
Първо дружина да пие;
Че кога мляко да ядем,
Първо дружина да яде.
И него другар правиха.
Че седна Босул, че седна,
Цървули да си постегне;
Доде едина обуе,
А другия се разслаби;
Доде пояса опаши,
Учкура му са развърже, -
Какво се годе постегна.
Пушката му бе без ремък,
Без ремък, мале, без кремък;
Саблята му бе ръждива,
Ръждива и хърбелива.
И той с дружина отиде.
Па ги поведе млад Богдан,
Та ги заведе, заведе
Из беглишките кории,
Та па им дума думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
До седемдесе и седем!
Кой ще се найме от вази,
Да стане, маре, да иде
Във беглишките егреци,
Да си отлъчи, отлъчи
До седемсе шилета,
До седемдесе и седем,
И на войвода кьосема,
Него байрактар да туря.
Сичките, маре, дружина
Сичките ником никнаха
Босул си ником не никна, -
Бая го в очи гледаше
И Богдану си думаше:
- Бае Богдане, войводо!
Ази ще бае, да ида, -
Дано ме вълци изядат,
Дружина да не засрамям.
А дружина му думаха:
- Я иди, Босуле, я иди,
Най-първа мърша да станеш,
Долчина да си изпълниш
Черните орли да влечеш,
Зелени мухи да бръмчат.
Босул си стана, отиде
Във беглишките егреци,
Та си отлъчи, отлъчи
До седемдесе шилета,
До седемдесе и седем,
И на войвода кьосема.
До среди път ги закара,
Та па се сами с ум преби:
"Това се не вика юнашство,
Това се вика хайдутлук!"
Та па се назад повърна,
Та кучетата раздразни,
И овчарите разбуди,
И кехаята улови,
Та си му дума думаше:
- Кехая, море кехая!
Скоро да станеш, да идеш
Потеря да ни допратиш.
Кехая стана, отиде,
Потеря да им запрати.
Босул си събра шилета,
Прн дружина ги закара.
Като видяха дружина,
Тия Босулу думаха:
- Босуле, маре, Босуле!
Дали ги вълка отлъчи,
Та ги готови намери?
Босул си дума думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Скоро шилета ловете,
Ловете, маре, колете,
Че по нас иде потеря.
Доде ги тия ловили -
Босул го беше и заклал;
Доде ги тия заклали
Босул го беше и одрал:
Доде ги тия одрали,
Босул го беше опекъл.
Че седна Босул да яде,
Та половина изяде,
И половина - в чантата
И потеря си достигна,
До триста души сеймени.
Ка ги видяха юнаци,
Всички по гора бягаха.
Богдан войвода побягна
През тая Божа поляна;
А капина го спънала;
Сякал бе Богдан войвода,
Че го потеря настигна,
Та си гащите, бре, насра!
Босул Богдану думаше:
- Бае Богдане, войводо!
Изтръгни сабя френгия.
Та си гащите остържи, -
Да ти е леко да бягаш!
И потеря си достигна.
Босул си, море, не бяга,
А дигна пушка бойлия,
Девет сеймени удари;
Па фърли пушка бойлия, -
Извади сабля френгия.
Па се налево завъртя;
Кога се надесно обърна,
Сичка потеря погуби -
До триста души сеймени!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.