78. КЕХАЯ ВИКА СРЕД СЕЛО

Пустата хурка дрянова

Кехая вика сред село,
Сред село до боклучето:
- Бабите за ергените,
Момите за дядовите
От де е баба зачула,
Отишла в тъмни чаршии
Че си й купила кукички,
Да си бръчките раздърпа.
И си купила белилце,
Белилце още червилце.
Че си у тях отиде,
Че се баба окъпа,
Че си бръчките раздърпа.
Че се белиса, червиса,
Че се хубаро премени, -
Губера й е ризата,
Козяка й е сукманя,
Чергата й е престилка,
Нищялките й са чорапи,
Подлозите й са чехлите,
Скрипците й са убиците
Ватълите й са герданя,
Сувалката й е сакьза,
Метлата й е китката
Сключила е бели бакрачи,
За студна вода отива.
Сред село хоро играе,
Все момци деликналии.
Сложила й бели бакрачи,
Че се на хоро уловила,
Помежду два деликанлии.
Баба на момци думаше:
- Тропайте, либе, да тропаме!
Момци един други думаха:
- Оле ле боже, горкана,
Затуй ли ни й майка хранила,
За туй старо бабнще,
За туй жълто пъпище!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.