|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
73. ТЪНКА СТАНА, ГЮЛ ФИДАНА
Пустата хурка дрянова
Идох село, строших чело;
Идох друго, строших блюдо,
Идох третьо, ритнах плето.
Там затекох до три хора,
До три хора играеха:
Едно хоро се ергени,
Друго хоро се невести,
Третьо хоро се са моми.
У хорото до три моми,
Най-хубави, най-гиздави:
Първата е сополуша,
Втората е пепелуша,
А третята тънка Стана,
Тънка Стана, гюл фидана,
Тънка Стана като каца,
Бяла, бистра, като меца.
Аз засаках сополуша,
Они ми я не дадоха;
Па засаках пепелуша,
И нея ми не дадоха;
Па засаках тънка Стана,
Тънка Стана, гюл Фидана,
Тънка Стана като каца,
Бяла, бистра като меца,
Посаках я, дадоха я.
Па засака тънка Стана
Малко хлебец да похапне,
Оти к'иде на венчане.
Та похапна малко, много.
Девет фурни жежок хлебец,
Десетата бял симидец.
Па посака да си пийне.
Да си пийне студна вода, -
Девет реки пресъхнали,
Девет чешми запустели.
Па засака тънка Стана
Да я качат у колата,
Да я водят на венчане.
Упрегнаха чифт волове,
Чифт волове - два биволи,
Колата е прискърцала,
Прискърцала, строшила се,
Воловете изпукали,
Изпукали, изпомрели,
Биволите проревали.
У всеки дол и вол дерат,
Всеки колар кола прави,
Да отнесат тънка Стана,
Тънка Стана на венчане.
Закараха тънка Стана
У църквата на венчне.
Венчаха я у неделя,
Понеделник рано рани,
Рано рани, дете роди,
А го роди, а продума,
А продума, а проходи.
Отговаря Станин свекър:
- Що е това мила снахо!
Па какво е това дете,
А го роди, а продума,
А продума, а проходи?
А Стана му отговаря:
- Леле свекре, вари-ветре,
Еле сакаш, ке ти кажем;
Саде иди у селото,
Та да викнеш протогеро,
Да доведе два кетипе.
Я ке кажа па ти слушай,
А па они да запишат.
Дупнишко (СбНУ 4, с. 28, № 3).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.
|