|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
63. ЛЮБОВЕН ПРИСМЕХ
Пустата хурка дрянова
Василчо седи на подян,
На подян на висок чардак.
Янка си двори метеше,
С метла, със босилкова,
С вейка, със стратилова.
Васил със ябълка играе,
Че със ябълка помери,
Янка в полите одари.
Янка са стори не видя,
Със метлата я измете,
На боклука я исфърли.
Василчо Енки думаше:
- Енке ле, либе ти мойо,
Не ми са, Енке, надигай!
Беки та не знам коя си,
Коя си чия дъщеря!
Баща ти прави вретена,
Я майка ти ги продава,
За блюдо брашно ръжено!
Янка Василчо думаше:
- Василе, либе, Василе,
Ти мене, либе, да знаеш,
Ази пък тебе да не знам!
Знеш ли Василчо, помниш ли,
Кога баща ти открадна
Четири вола къргюви,
Къргюви още Недюви?
Те са баща ти фанали.
Назад му ръце вързали,
Те го с юмруци биеха.
И го в малата фърляха!
Южна Русия (Ив.Тод., с. 40).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.
|