|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
50. ДЕЛИ МЕХМЕД
Пустата хурка дрянова
Бог да убие якорудски аги,
якорудски аги и мухтарите,
че изписаха табак бяла книга,
та й удариха дванаесе пула,
та я изпратиха в село Мехомиа,
в село Мехомиа на млад каймакамин:
"Ой каймакамин, млад каймакамин,
я си изпрати двамина джандари
да си заберат това дели Мехмед,
това дели Мехмед - сарахошина!"
Той си изпрати двамина джандари
и си фанаха из сокак въз сокак,
де го найдоха - в Марина механа,
дека си пие ройно ми вино,
пред него яде сладкото мезе.
Отговориха двамина джандари:
- Ой ле Мехмеде, дели Мехмеде,
тебе ли викат дели Мехмеде,
ти ли си пиеш вино, ракия?
- Ой ле джандари, двама джандари,
ако си пия стока си пия!
Тия му вързаха белите ръце,
белите ръце с ляани белчета,
па го забраха тамо нанадоле,
та го закараха в Догадинска махала.
От де го видя негова сестра,
и тя му викна колкото може:
- Ой ле джандари, братя да ми сте,
отвързете му белите ръце.
Тия му отвързаха белите ръце,
па го забраха към Мехомиа,
та го закараха в село Мехомиа,
та го качиха горе на конака.
Зе да му дума млад каймакамин:
- Ой ле Ахмеде, бре дели Ахмеде,
ти да си пиеш вино, та ракия,
та да си псуваш селските жени!
- Ой каймакамин, млад каймакамин,
ако си пия, стока си пия,
стока си пия, ти не ще ми дадеш!
Тия го сложиха доло на земята,
та го удариха деведесе тояги.
Отговори му млад каймакамин:
- Ой ле Ахмеде, бре дели Ахмеде,
болят ли ми те белите ноги?
- Няма да ме болят белите ноги,
тия са ноги от вино, ракия!
Тия го сложиха доло на земята,
та го удариха още сто тояги,
та го дигнаха на белите ноги,
та му туриха нишан на страната,
та го пратиха в село Якоруда.
Пещерско (СбНУ 39, с. 304, № 683).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.
|