|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2. ОВЧАР СЕДЕНКАР
Пустата хурка дрянова
Слънце зад облак залезе,
овчар го сяка мръкна се.
Сиво си стадо помами,
че го в кошара юкара,
че си се назад повърна,
във колиба отиде,
кални ботуши изува,
черни ботуши обува,
кривак на рамо завдигна,
че на седенки отива,
покрай Радкини минава.
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
дунавец вятър чакаше,
червено жито да вее.
Овчар на Радка думаше:
Радке ле, моя комшийке,
че каква й тая работа,
та на седенки не отиваш?
Радка на овчар думаше:
- Овчаро, че полудя ли,
още си слънце на пладне,
пък ти седенки задири!
Търновско (СбНУ 3, с. 84, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.
|