|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
16. ГЛУПАВ ОВЧАР
Пустата хурка дрянова
Отишла Дона в гората,
всякакво цвете да бере,
иглика и пероника,
и червената тинтява.
От де я зърна овчарче,
то си на Дона думаше:
- Дай да те, Доне, целуна,
в челото между веждите.
Донка се ясно провикна:
- Овчарче, луда гидийо,
тук ли се мома целува?
Сведи ме долу във село,
там ще дам да ме целунеш.
Нали е овчар будала,
сведи я долу във село:
- Дай да те, Доне, целуна,
в челото между веждите?
- Тук не се мома целува!
Сведи ме долу при порти,
там ще дам да ме целунеш,
в челото между веждите.
Нали е овчар будала,
сведи я долу при порти:
- Дай да те, Доне, целуна,
в челото между веждите.
Донка се ясно провикна:
- Я излез, мамо, да видиш,
какво ти муле доведох!
Изнес му сено да яде;
Ко не ще сено да яде,
донес му вода да пие;
ко не ще вода да пие,
блъсни го, че го удави!
Еленско (Стоин-ССБ, № 2455).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.
|