12. КОЙТО ЛЮБИ ДВЕ ДРУГАРКИ

Пустата хурка дрянова

Проклет, триклет да е,
кой две моми либи,
две верни другарки!
Като аз сиромах,
сгреших, две залибих,
Йона, та па Цона.
Отидох при Йона,
повиках, потропах:
- Стани, Йоне, стани,
стани отвори ми.
Йона ми говори:
- Не мога да стана,
че съм много трошна.
Весден съм белила
тънките дарове,
ръцете ме болят
от пуста бухалка.
Я иди при Цона,
весден е тъкала,
тъкала, играла.
Отидох при Цона,
повиках, потропах,
а Цона ми казва:
- Не мога да стана,
че съм много трошна,
цял ден съм копала,
та ме в кръста сякна.
Я иди при Йона,
цял ден е белила,
бели крака мила,
със пешкир ги трила.
Па си се повърнах,
та дома отидох,
тънка пушка вземах,
и с нея си легнах.
Нали е желязо,
оно е студено,
ерген се кълнеше -
"Проклет, триклет да е,
кой две моми либи,
две верни другарки!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.