10. МОМИНА ХВАЛБА

Пустата хурка дрянова

Похвали са мома Яна
снощи вечер на кладенци:
- От как мене майка роди,
майка роди, баща храни,
мене турчин не целува,
ни гяурин китка взема.
Ка я дочу дели-Дервиш,
па надяна сичко женско,
сичко женско сестрино си,
сестрино си Тодорино,
па отиди на Янини,
на Янини нови порти,
та почука, та потропа:
- Ела, Яно, отвори ми,
отвори ми нови порти,
постели ми вън на одри,
вън на одри рогозина,
рогозина за двамина,
че ма гони дели-Дервиш,
дели-Дервиш, Тодорин брат.
Стана Яна, отвори му,
послала му рогозина,
рогозина за двамина,
па легнали, та заспали,
кога са се събудили,
че и няма обиците,
обиците от ушите.
Извикна се мома Яна:
- Мили мои девет брата,
къде да сте, сега да сте!
Сяком гора засечете,
мряжом поле замрежете,
уловете дели-Дервиш,
дели-Дервиш, Тодорин брат.
Дочули я девет брата,
сяком гора засякоха,
мряжом поле замрежиха,
уловиха дели-Дервиш,
дели-Дервиш, Тодорин брат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.