1. ПОЛУДА

Пустата хурка дрянова

Никола Радо думаше:
- Радо льо, китка сминова,
сминова, калафирова,
на калафиря цветеца!
Земни ма, Радо, земни ма,
земни ма да се оженим,
че ми хубостта премина,
хубостта Радо, младостта,
и твойта, Радо, и мойта.
От как та тебя залибих,
ази си ума загубих!
Забравих, Радо, денето,
денето и делниците,
кога е делник, понеделник,
кога е света неделя.
Отзаран рано подраних -
то било света неделя,
пък аз го имам понеделник.
Аз станах рано в неделя,
руси биволи нахраних,
нахраних и отимарих,
че свързах сяно зелено.
Отидох, Радо, да ора -
нашта съм нива заминал,
че съм на вашта отишел.
Изкарах брезна и дтора,
третята до полвината.
Кога нагоре погледнах,
баща ти иде отгоре,
баща ти носи ножове;
Батю ти иде отдолу,
батю ти носи пищове -
меня щат, Радо, да убият.
Ази се чудя и мая:
Да бягам - не ще побягна,
да викам - не ща довикам,
да седя - не ще доседя.
На батя ти се домолих,
пък на баща ти не можах,
че търтих, Радо, да бягам:
Нашта съм порта заминал,
че съм на вашта отишел!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.