|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
63. КРАЛИ МАРКО И ВИДА САМОВИЛА
От лехичка по стръкче
Шетба шета Марко Кралевики,
шетба шета по гора зелена,
да улови един сури елен;
шетба шета три дни и три нощи,
нигде вода Марко не намери
да охлади гърло юнаково -
нито вода, нито с пари вино.
Че прокълна зелената гора:
- Ай, ти горо, зелена горице'
Да би дал Бог огън да те изгори,
защо нямаш една капка вода
да охладя гърло юнаково -
нито вода, рито с пари вино!
Му говори Гюрга Самовила.
- Мълчи, Марко, милен побратиме,
недей кълна зелената гора,
не е крива зелената гора,
най е крива Вида Самовила:
заключила дванайсет извора
сред гората в едно сухо дърво,
цяло сухо, на върха зелено.
Та го хвати с тежка боздугана,
изтроши го комат по комата
и му строши дванайсет ключове -
потекоха дванайсет извора.
Де го зачу Вида Самовила,
тя улови един сури елен
и улови до три люти змии.
Двете змии юзда му ги сложи,
а едната камшик я направи,
скоро Марко тя го достигнала,
че се хвърли Марку на рамена
да изпие юнашките очи.
Марко ней верно й се моли:
- Недей, сестро, Видо самовило,
не изпивай моите черни очи;
ако сакаш - вода да ти платя,
ако сакаш - със кара грошове,
ако сакаш - със жълти флорини!
- Гиди ми ти, луди българино!
Ле ми трябват ни кара грошове,
нито твоите жълтите флорини -
ше изпия юнашки ти очи.
Му говори Гюрга Самовила:
- Ай, ти Марко, мили побратиме,
що се молиш ти на Самовила,
не се молиш па ръце юнашки?
Че посегна Марко Кралевики,
улови я за русите коси,
постави я себе на колене,
че я забра с тежка боздугана.
А тя верно на Марко се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко махай тежка боздугана!
- Гиди Видо, върла самовило!
Мойта молба на тебе не мина!
Па извади сабя от пазуха,
та изсече Вида Самовила,
изсече я къшей по къшея -
кръв да види Марковата коня,
кръв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литне,
и да литне горе нависоко,
горе нависоко, по синето небе.
без данни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.
|