61. ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

От лехичка по стръкче

Овчар си гора питаше:
- Горо ле, горо зелена,
доскоро беше зелена,
сега ми, горо, изсъхна -
пожар ли те е пожарил
или слана те сланила?
Гора овчарю говори:
- Овчарко, млади овчарко!
Нито ме пожар пожарил,
нито ме слана сланила:
снощи, овчарко, минаха
до три синджира със роби.
Първият синджир, овчарко.
все тези млади девойки.
Кога девойки заплачат,
гора се с върше превива,
широки друми помита.
Девойки плачат и думат:
"Боже ле, вишни Божичко,
тез наши тежки дарове,
ткаени-недоткаени,
белени-недобелени -
кой ли ще да ги изткае,
изткае, още добели?
Кой ли ще да ги довеже,
довеже, още дореси?"
Вторият синджир, овчарко,
все тези млади невести.
Кога невести заплачат,
гората с шума опада.
Плачат невести, нареждат:
"Боже ле, мили Божичке,
тез наши дребни дечица,
сутрин без майка станали,
за майка плачат и питат:
дали е майка при крави
или е майка на вода?
Да беше майка при крави,
телци не щяха да реват.
Да беше майка на вода,
котлите щяха да дрънкат."
Третият синджир, овчарко,
все тези млади юнаци.
Кога юнаци заплачат,
гора с клонове изсъхва.
Юнаци плачат, нареждат:
"Боже ле, мили Божичко!
Тез наши черни биволи,
впрегнати, неразпрегнати,
кой ли ще да ги разпрегне?
Тез наши черни угари,
орани, недоорани,
кой ли ще да ги изоре?
Таз наша бяла пченица,
сеяна, недосеяна,
кой ли ще да я досее?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.