60. РОБИНЯ И СТАРА ПЛАНИНА

От лехичка по стръкче

Турчин ми кара клета робиня,
люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бяло лице:
- Мари, фърли си мъжкото дете!
А робиня му тихо говори:
- А бре турчине, бре друга вяро,
как да си фърля мъжкото дете,
като съм ази попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се пукна проклета пролет,
та ми хокнаха клети биляри:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Всяка си даде златния гердан,
та си купиха биле за глава,
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм родила мъжко детенце.
Па седна турчин да обедува,
робинка узе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павет люлка,
завързала я за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запея му,
и запея му и заплака си:
- Нани ми, нани, мъжко детенце,
тебе е майка Стара планина,
до две елици, две мили сестри;
духна-ще ветрец, полюля-ще те,
удри-ще дъждец, окъпа-ще те,
до-ще кошута, подои-ще те!"
Глас й е дошел от планината:
- Иди си, иди, млада робинко,
ти нямай грижа за мъжко дете,
ази съм майка на мъжко дете,
до две елици - две мили сестри,
духна-ще ветрец, ще го полюлей,
валя-ще дъждец, ще го окъпе,
до-ще кошута - ще го надои!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.