59. ЗМЕЙ И РАДА

От лехичка по стръкче

Жениш ме, мамо годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш,
че женя ли се или не:
мене ме, мамо, змей люби,
змей люби, змей ще ме земе.
Ката ми вечер дохажда,
и тази вечер ще дойде:
змейове с коне хранени,
змеици в златни кочии,
змейчета в кола писани.
Кога през гора ще вървят,
гора без вятър ще легне,
като през поле минават,
поле без огън ще трепти,
като у дома ще дойдат,
къщата, мамо, ще пламне
от четирите кьошета -
да не би да се уплашиш!"
Мама на Радка думаше:
- Радке ле, дъще хубава,
защо мами си не каза,
мама ти да те полее
на пусто огнище с пуст бъкрач?
Доде мама й издума,
гора без вятър легнала,
поле без огън пламнало,
тънка е пушка гръмнала,
чимшир се порта отвори,
пълен се дворът напълни
с змееве, още с змеици.
Змеици Радки думаха:
- Радке ле, моме хубава,
разплитай тънки плетенки -
нашенски ще те оплетем,
нашенски, Радо, змеински.
Че Рада си оплетоха,
седнаха в златни кочии.
Вървели гора зелена,
настали поле широко,
насреща идат пет кола,
пет кола снопи и сено.
Радка на змея думаше:
- Змейо ле, огнен та пламен,
като си огнен та пламен,
мож ли запали туй сено,
туй сено, още туй снопе?"
Змеят на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
снопето, Радке, запалвам,
сеното, Радке, не мога,
че има билки всякакви,
кумата и кумунигата,
и едностърка тинтява -
ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя.
Радка бе хитра, разумна,
че си сеното запали
и се със змея раздели.
Змеят си Радки думаше:
- Радке ле, моме хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че тъй ме хитро изпита,
че се от мене раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.