57. САМОДИВСКО КАЛЕ

От лехичка по стръкче

Заградила Самовила,
заградила вито кале
ни на небо, ни на земя -
загради го в тъмен облак.
Що бе побив побивала -
се юнаци посгодени;
що бе прешил прешитала-
се девойки белолики;
що бе прелог прелагала -
се невести чернооки;
що бе покрив покривала -
се дечица пеленчета;
на портите диреците --
се кметове белобради;
що бе побив побивала -
се кметици белополи.
Не стигнаха самодиви
седемдесет дребни деца
та покрие вито кале.
Хабер прати самодива,
хабер прати във Прасково
на прасковски чорбаджии:
"Да ми дадат прасковчани
край Дунава гъсти села,
да обера дребни деца,
да покрия вито кале!"
Събрали се прасковчани,
събрали се, сдумали се,
не давали самодиви
край Дунава гъсти села,
да обере дребни деца;
давали й планините,
да излезе със вихрушка,
да обере вити ели,
вити ели и борове -
ла покрие вито кале.
Ядоса се самодива,
па излезе на планина,
три дни валя, три дни духа:
изскубала вити ели,
вити ели и борове,
та покрила вито кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.