29. ЗАЖЕНИЛ МИ СЕ НИКОЛЧО

От лехичка по стръкче

Заженил ми се Николчо,
далеч за булка ще иде,
през девет села далеко,
през девет гори зелени,
през девет води студени:
младо деверче калесал,
младо деверче Стоянчо.
Стоянчо иска да иде,
майка му не го пускаше
и на Стояна думаше:
- Седи, Стояне, не ходи,
там се е мечка прочуло,
кой мине, все го изяда,
и теб ще, синко, изяде".
Стоян майка си не слуша,
че стана Стоян, отиде.
Като нататък вървяха,
нийде ги никой не видя,
като се назад връщаха,
на пътя, на кръстопътя,
една ми мечка лежеше
със едно мече кръвниче.
Като си сватба видяла,
кога си мечка изрева,
на гора листе изпада:
кога си мечка издъхна,
на поле трева извяхна.
Като я видя млад Стоян,
той се изясно провикна:
- Мар де си, мечке, я ела
двамата да се поборим!
Кат я видяха сватове,
сватове, още кумове,
сичките в гора хукнаха,
зетя с булката остали.
Хукнал и зетя, избягал,
саде е булка остала
с младо деверче Стоянчо.
Стоян се с мечка словиха,
словиха, та се бориха
три дни ми и три вечера.
Дето мечката фанеше,
със ока месо късаше,
алени кърви течаха -
пак не се Стоян остави
да го мечката надвие.
Ожъдня Стоян за вода,
той си на булка думаше:
- Булче ле, Николчовице!
Я дай ми, булче, водица
да си устата разквася,
мечката да си надвия.
Булче се чуди и мае
отде де земе водица,
че на Стояна да даде,
да си устата разкваси!
Дребни си сълзи порони,
на Стоян вода подаде.
Стоян си уста разкваси
и си мечката издигна,
че я у земя удари
и па се ясно провикна:
- Събирайте се, сватове,
сватове, още кумове!
Ние ще да се питаме
кому се пада булката:
който избяга в гората
или кой уби мечката?"
Никой си нищо не рече,
булка под було продума:
- Не си се пада булката,
който в гората избяга,
я най се пада, припада,
който си уби мечката!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.