28. ХУБАВА ЕНИКА

От лехичка по стръкче

Запрати Мирчо калеска
с една ми китка шарена,
със една жълта бъклица,
бъклица с вино червено,
троянско троегодишно;
Еники я е запратил
и е заръка заръчал:
"Чини, що чини Еника,
китката да ми затикне,
бъклица да ми напие,
калеска да ми приеме.
Еника плаче, та не ще:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че си е Мирчо бекрия,
бекрия луд-полудия,
га във виното лудее,
а в ракията заходи,
на своя майка с нож лети
и па своята сестрица,
нежели, мамо, на мене,
на мене, на чуждо чедо".
Майка Еиики придумва:
- Мари, пристани, Енико,
ако е Мирчо бекрия,
бекрия, луд-полудия -
заман се вино не пие,
заман се кавга не чини,
а ще си докрай болярка
и Мирчовица невеста.
Пристала си бе Еника,
годеж сториха, запиха,
голяма мена дадоха,
два косатника в косата,
двой вити гривни на ръце
и дванадесет пръстена
се със безценни камъне,
двой вити гривни на ръце
малямен пръстен за мена.
И още мена дадоха:
на шарен ширит сто рупа,
на кован синджир педесе;
и за сватба са думале -
тая неделя годежа,
а до неделя сватбата.
Кога е било в неделя,
събра се сватба голяма
сто кума и сто сватове
и девет млади девере
Напремени ги млад Мирчо -
кумовете във алено,
сватовете във зелено,
сам Мирчо във позлатено,
сестра му Рада в сребърно.
Тръгнала сватба голяма,
кон до кон, кола до кола,
самичък Мирчо в кочия,
сестра му Рада при него
Кога извели Еника,
девойка млада, хубава -
от ясно слънце по грее,
от пълен месец по свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.