19. КАНИ СЕ СЕЛО ДА БЕГА

От лехичка по стръкче

Кани се село да бега
от турци, от еничери.
Стоян Петкани думаше:
- Я речи, либе, на ваште
на едно село да идем.
Стоянов баща отиде
в големо село Бороваи,
Петканин баща отиде
в големо село Кремена.
Възкачил се е млад Стоян
на борованска могила,
сиво си стадо пасеше,
със тънка свирка свиреше,
свирката свири-говори:
- Сечко-месечко, мил братец,
ти като грееш високо
и гледаш широм-широко,
видиш ли село Кремена
и в него либе Петкана -
ходи ли, както ходеше,
пее ли, както пееше,
споменва ли ме в песните?
Месечко дума Стояну:
- Грея си в село Кремена,
виждам ти либе Петкана -
ходи си, както ходеше,
пее си, както пееше,
ала чернее за тебе,
каквото и ти за нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.