17. ДРАГАНКА И ДУНАВ

От лехичка по стръкче

Залюляла се Драганка
над тиха бяла Дунава,
на два сухаря прегнили.
Дунав Драгани думаше:
- Люлей се, руса Драгано,
ала се твърде не люлей,
че са сухари прегнили,
та щеш, Драгано, да паднеш
във тиха бяла Дунава".
Драгана дума Дунаву:
- Дунаве, бели Дунаве,
доде петлите триж пяха,
колко гемийки минаха?
Дунав Драгани думаше:
- Четох ги, руса Драгано:
доде петлите триж пяха,
триста гемийки минаха,
със триста бели ветрила;
най-подирната гемийка
малко я момче караше,
момчето свирка свиреше,
свирката дума думаше:
"Дружина вярна, сговорна,
казвайте, вярна дружино,
отде сте и откъде сте?
Има ли някой, дружино,
от наши пусти велият,
дома армаган да пратя,
на двама братя по калпак,
па сестри по две махрами,
а па на майка ще пратя
ножче със черно чиренче -
в сърцето да се удари.
Да знае майка, да помни
кога е сина хранила,
хранила и отгледала
и го е мама пратила
на тиха бяла Дунава
млад гемиджия да бъде,
беглишки гемии да кара,
дене сиромах и ноще
се по водата да ходи!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.