|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
16. КАЛОФЕРСКИТЕ ТЕРЗИИ
От лехичка по стръкче
Тръгнали ми са, тръгнали
калоферските терзии
на Стамбол града да идат,
ситно шиене да шият.
Цяла са зима седели,
дошло е време, придошло
за Калофер си тръгнуват.
Иванчо си се разболя
от тая болест притъжна,
лошо му пада, по-лошо.
Терзии сбират, тръгнуват,
и тешкере си списуват,
и конете си ковяха.
Мастор Иванчо викаше:
- Терзии, мои другари,
милно ще си ва помоля -
не ковете си конете,
не списуваите тешкере,
да ва не гледа Иванчо,
доде се с душа разделя.
Че кога си ми подете
до Калоферска касаба,
та щат да си ва посрещнат
вашите стари майчици
и младичките булчета,
и моя майка ще да е
с по-малката ми сестрица.
Кога ва майка попита:
"Терзии, млади терзии,
камо ми мастор Иванчо?" -
пък вие да й речете:
"Иванчо си ми остана
на Стамбол града голяма,
там се Иванчо ожени,
взе си стамболска гъркиня!"
без данни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.
|