15. НА ЧУЖДА ЗЕМЯ

От лехичка по стръкче

Събрали ми се, набрали
до деветима другари
на тая хладна механа,
та ми ядеха, пиеха
Стоян дружини думаше:
- Като ще идем, дружина,
по чужда земя на печал,
вера и клетва да дадем:
когото глави заболи,
наред щем да го гледаме.
Па ми станали, отишли
по чужда земя на печал
Минало малко, ни много -
който си облог направи,
той се е болен разболел
Ред го поредом гледали,
кой по две, кой три години -
на всекиму се е додело,
додело и досадило,
всички си тръгват, отиват
братчето му го гледало
целички до три годинки -
и нему се е додело,
и то си тръгва, отива.
Стоян се жално молеше:
- Брате, рождени брате ле,
недей ме, брате, оставя -
чужда е земя усилна,
чуждо се братче не брати,
чужда се сестра не сестри.
Ами ме, брате, отнеси
в нашата земя разтъжна,
та си ме, брате, остави
на високата планина,
под едно дърво високо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.