|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
13. СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ
От лехичка по стръкче
Мама Стояна уговаряше:
- Я стани, стани, сино Стоене,
че колата ти натоварени,
биволите ти у плет вързани,
със уста реват, със крака дерат,
със крака дерат черната земя,
със рога бият вити плетища.
Дружината ти вече тръгнали,
три пъти, синко, хабер проваждат:
да върви Стоян млад керванджия,
млад керванджия, керванбашия!
Стоян мами си отговаряше:
- Ой ми те тебе, стара майко ле,
я земи, мамо, китка ключове,
че иди, мамо, в долни земници,
отключи, мамо, маджар сандъци,
извади, мамо, витите гривни,
витите гривни, златни обеци,
да ги занеса на куенджия,
да си направя на биволите
на рогата им сребърни халки,
на хомота им сребърни жегли
и да си излям от злато свирка.
Мама му зела китка ключове,
че си отиде в долни земници,
че си отключи маджар сандъци,
че си извади витите гривни,
витите гривни, златни обеци.
Че ги занесе Стоян керванджи,
че ги занесе на куенджия,
че си направи на биволите
на рогата им сребърни халки,
на хомота им сребърни жегли
и си направи от злато свирка.
Че си упрегна руси биволи,
че си отиде керван да стига,
керван да стига, керван да води.
Че си премина село Крушево,
като вървеше, свирка свиреше.
Че са излезли моми крушовки,
моми крушовки и булки крушовки,
Стояна гледат и си хортуват:
- Благатка, Боже, тъзика майка,
тъзика майка с тогози синка,
пък по-благатка, коя го земне!
Куенджия. тур. златар.
без данни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.
|