|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
97. ВИЛА СЕ ГОРА
Горо ле, майко хайдушка
Вила се гора, майно-ле, раззеленила,
сал едно дърво не се развило,
не се развило, раззеленило.
Под дърво лежи дос добър юнак,
дос добър юнак със девет рани,
със девет рани, се куршумени,
десета рана с нож прободена.
На дърво седи черна гарвана,
черна гарвана, черна кръвница,
и си на юнак дума-говори:
- Я умри, умри, дос-добър юнак,
да ти изпия черните кърви,
и да ти изям белото месо.
Па се разсърди дос - добър юнак
и си извади тънката пушка,
та си удари черна гарвана,
и си му дума дума-говори:
- Я пищи, пиле, двама да пищим:
я пища, пиле, от десет рани,
ти пищиш, пиле, от една рана,
от една рана, у десно крило.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|