|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
84. БОЙНА ВОЙВОДА
Горо ле, майко хайдушка
Събрали ми са, събрали
дор тристамина дружина
навръх на Стара планина,
на високата могила,
заклали крава ялова,
пробили душна бъчова,
натокли вино червено,
послали златна трапеза.
Сичките наред сеннали,
сичките ядат и пият,
и са сичките веселят,
Тодорчо, млада войвода,
не яде Тодор, не пие.
Дружина думат Тодорчу:
- Тодоре, наша вйводо,
защо не ядеш, не пиеш,
дали ти й ястие пресолно,
дали ти е вино горчиво?
Тодор дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ще стане девет години,
откак съм тръгнал хайдутин,
много съм майки разплакал,
много съм булки овдовил,
аз ще се вече юставя
от този пусти хайдутлук!
Бойна се мома прочула,
викайте я, калесайте
и тя със вази да доде,
син-зелен байрак да носи
и тристамина да води.
Дорде си дума продума,
Стоянчо ХаджиИванов,
наточи вино чървено,
напълни желта бъклица
и той при Бойна отиде,
и си на Бойна думаше:
- Бойно ле, моме хубава,
много ти здраве от Тодор,
Тодорчо, наша войвода,
заръки ни е заръчал
войвода да те каниме
и ти със нази да додеш,
син-зелен байрак да носиш?
Бойна ми мома хубава
на висок чардак седеше,
бяла къделя предеше,
Бойнина мама думаше:
- Бойно льо, къзъм Бойно льо,
мър преди, Бойно, мър тъчи,
че ша та мама ожени
в селото за баш момчето!
Бойна мама си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
опустяла ти хурката,
хурката, мале, вретено!
Гора са, мамо, развива,
развива, раззеленива,
мойто се сърце налива
със ясни кърви горещи,
аз със хайдути ще ида!
Дорде си дума предума,
и са дружина зададе,
Бойна с дружина отиде.
Ходили малко ни много,
ходили девет години -
не могли да ги изловят.
Царска са хазна обрали,
царя потеря подигна
и се всичките предали.
Бойна ми мома хубава,
дърво и камък хвърляла
и пак не се е предала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|