81. РАДА ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Де се е чуло, видяло
мома войвода да бъде
над седемдесе юнака,
над седем върли помака?!
Дружина дума байрактар:
- Славчо ле, байрактарино,
я кажи, Славчо, на Рада,
че не щем мома войвода,
срам ни е, холан, срам ни е,
че ни се смеят хората!
Бре, де ги е Рада зачула,
руса си коса подвила,
рада на Славчо думаше:
- Славчо ле, байрактарино,
що ми се сърдят дружина,
сърдят се, а пък не казват?
Славчо на Рада думаше:
- Радо ле, млада войводо,
да кажа право, да кажа, (2)
на тебе лъжа не бива!
Сърди се, Радо, дружина,
че не ще мома войвода.
Рада на Славчо думаше:
- Я кажи, Славчо, дружини,
байрака да побиеме,
байрака да прескачаме;
който байрака прескочи,
той ще ни стане войвода
над седемдесе юнака,
над седем върли помака.
Побила Рада байрака,
наред дружина скачали,
никой байрака не скочи,
не скочи да го прескочи.
Тропнала Рада войвода,
тропом байрака прескочи.
Рада на Славчо думаше:
- Славчо ле, байрактарино!
Я бръкни в куюн джобове,
извади пръстен кантъшен,
че го на байрак покачи -
който пръстена умери,
той ще войвода да стане.
Славчо пръстена извади,
че го на байрак покачи.
Всички дружина мерили,
никой пръстена не умери,
хвърлила Рада войвода,
таче си пръстен умери,
та че си стана войвода
над седемдесе юнака,
над седем върли помака.
Рада дружина думаше:
- Кой ще се от вас наеме
в Златица града да иде,
Халила да бастисаме,
да вземем злато и сребро.
Един се други гледаха,
никой се, холан, не нае.
Славчо на Рада думаше:
- Страх ги е, Радо, страх ги е,
да идем, Радо, двамата.
Петлите пели, не пели,
юнаци влезли в конаци,
рада на кьошка излезе,
Халил се ага обади:
- Бре, Емиро, бре кападжийо,
що щеш ми в къщи посред нощ,
на конаци до вратата?!
Бяла се Рада обади:
- Хой те тебе, Халил ага,
я ми вратата отвори,
нещо ще да ти обадя
от овчари, от джелепи.
Ех, че си стана Халил ага,
че си вратата отвори,
рада го хвана за брадата,
извади сабя френгия
и на Халила думаше:
- Хой те тебе, Халил ага,
я давай ми жълтичките,
жълтичките, бешличките,
бешличките сиромашки!
Отговаря Халил ага:
- Нямам, Радо, нямам, Радо,
заклевам се във пророка,
във пророка Мохамеда!
Разлюти се бяла Рада,
отсече му дясна ръка,
писна ага като сокол,
като сокол за осое,
като птиче за птиченца -
жално се, милно молеше:
- Стой, почакай, бяла Радо,
да извадя жълтичките,
бешличките сиромашки.
Отворили сандъците,
извадили жълтичките,
рада дружини думаше:
- Вземайте, холан, имане,
халал го стори на нази.
Дружина думат на Рада:
- Пусто остало имане,
и мане ще си остане
и наште глави със него!
Рада дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я не се бойте, дружина,
дорде е Рада със вази!
Сечете, холан, кюстеци,
кюстеци от дряновици,
на мен ги вие подайте,
пък вий се назад дръпнете,
фатмето да си уловя,
фатмето Халиловото.
Та че Фатмето питаше:
- Де ви са, холан, конете,
конете, охранените?
Фатмето коне обади,
рада кюстеци завърза
на коне, на опашките,
че си конете изпусна,
конете бягат, играят,
турците бягат и падат.
Рада се в къщи завърна,
Халилу глава отряза.
Рада дружини думаше:
- Бързайте, холан, дружина,
да стигнем в гора зелена,
много юнаци е скрила,
дано и нази укрие!
Вървели, що са вървели,
кат' се назад обърнали -
тежка потеря видели.
Никой се, холан, не нае,
потеря да си посрещне!
Рада се назад повърна
потеря да си посрещне,
бинбаши глава отряза
и му джигера извади,
на дружина го занесе
и на дружина думаше:
- На ви, дружина, тоз бакшиш,
от турци, от златичене!
Стигнали гора зелена,
насред гората поляна,
насред поляна - изворче.
Рада байраци побила,
един червен, други зелен,
че си викнала, запяла:
- Не вили е срам, бре, дружина,
дето ви е мома войвода?
Дружина думат на Рада:
- Аферим на тебе, Радо ле,
халал да ти е млякото,
млякото, дет' си сукала,
не си родена за мома,
най си родена за юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.