80. РУСНЕНСКА ДЕВОЙКА

Горо ле, майко хайдушка

Мама Иванчу думаше:
- Иванчо, мило мамино,
като си ходиш през море,
през Бяло море, през Черно,
видя ли мома хубава?
Иванчо мами думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
като ме питаш, да кажа,
правото да ти обадя -
не видях, мамо, нищичко,
не видях нищо хубаво,
нищичко не ми хареса,
само си видях, майно ле,
една девойка русненска,
незнайна, мамо, девойка,
незнайна и непознайна,
на врано конче ездеше,
сама си байрак подига,
сама дружина поводя.
Отде ги аскер съгледа,
петдесе пушки напълни,
петдесе души удари,
петдесе рани направи.
Доде я аскер съгледа,
сама си скочи от конче,
петдесе кърпи си съдра,
петдесе рани превърза,
че си на конче възседна,
че се провикна девойка:
"Дружина вярна, сговорна,
щете ли дойде със мене,
като сте толкоз ранени
с петдесе рани стреляни?"
Дружина думат девойки:
"Девойко, страшна войводо,
ти си на хора престрашна,
ала си на нас хубава,
че те за майка знаеме,
че ни хубаво нареждаш,
нареждаш и заповядваш.
От нийде страха нямаме,
нито от царя имаме,
ни от царя, ни от везиря,
само от Бога имаме!"
Аз ще, мамо, със нея,
със нея, мамо, да ида!
Мама Иванчу думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
Иванчо, мило мамино!
Тя не е, мама, девойка,
девойка, мама, незнайна,
незнайна и непознайна,
най си е, мама, сестра ти!
Иванчо пушка задигна,
Иванчо сабя препаса,
че се на конче възседна,
на конче, джанъм, хранено,
че при девойка отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.